Народният представител от ПП ГЕРБ-Сливен и заместник-председател на икономическата комисия в НС Диан Червенкондев пред klassa.bg

- Г-н Червенкондев, на какво правно основание са извършени плащанията по АЕЦ “Белене”, след като нямаме договор?

- Всички дейности там са много съмнителни. Една част от тях въобще не са били обект на обществената поръчка от 2005 г. Например разрушаването на постройките, които няма да бъдат ползвани за новата инсталация, и разчистването на площадката изобщо не са били обект на договаряне, а са на стойност 109 млн. евро. Съгласно действащия тогава Закон за обществените поръчки за всяка дейност над 100 хил. лв. се обявява открит конкурс. Но най-интересното е, че големите харчове, които започват да се правят на базата само на споразумението с „Атомстройекспорт“, стават във време, близо до изборите през 2009 г. Допълнение № 3 за споменатата сума е подписано година преди вота - на 10 юни 2008 г. На 5 ноември 2008 г. е подписано Допълнение № 5, което ни ангажира да платим 673 932 836 евро за оборудване с дълъг цикъл на производство – самия реактор. Не знаем колко ще ни струва АЕЦ “Белене”, но даваме 1,3 млрд. лв. По-голямата част сме платили, остават ни около 140 млн. евро. През октомври, когато ще изплатим последните дължими суми, би следвало да си получим 1000-мегаватовия реактор. Ще преценим кое е по-изгодно – дали да го продадем, или да го монтираме като 7-и блок в АЕЦ „Козлодуй“.

- Каква е съдбата на стария реактор, който продадохме на руснаците, и изчистихме ли сметките си с тях?

- Реакторът от близо година работи успешно в Русия. Той беше монтиран веднага, след като го върнахме. Оценката му е 280 млн. евро, но без търг и конкурс беше продаден за 207 млн. евро. Изчезват 70-80 млн. евро от оценката до сделката. Освен това всички рискове – транспортиране, застраховане и други, в размер на 50-60 млн. евро, са за наша сметка. “Атомстройекспорт” заведоха арбитражно дело за около 60 млн. евро, което е спряно. Ние също заведохме дело за аналогична сума, която смятаме, че те ни дължат. Надявам се да се споразумеем без съдебни процедури с разумни компромиси от двете страни.

- Защо от БСП твърдят, че АЕЦ “Белене” е договорена за 3,9 млрд. евро, а от ГЕРБ, че ще струва 10,03 млрд.?

- В споразумението пише, че централата би следвало да струва 3,997 млрд. Записано е, че ще има механизъм за изчисляване на ескалационен коефициент, който не е конкретизиран. От “Атомстройекспорт” казаха, че няма как да произведат реактора за 4 млрд. и че тази цена никога не е била възможна. От компанията заявяват, че могат да се съгласят на около 6,4 млрд. евро. Това е 60% оскъпяване, което прави 12% годишно. Отделно е инфраструктурата. Като съберем всичко това, прави около 10,035 млрд. евро по анализа HSBC или около 20 млрд. лв. Ако трябваше България да вземе кредит, който да върне за 20 години, при лихва не 12%, а 6,5%-8%, която е реалистична, трябваше да върнем на банките над 35 млрд. лв. Тоест за 20-те години ние трябваше да връщаме по близо 1,7 млрд. годишно. Това е около 7%-8% от приходите на държавния бюджет. В случая не става дума за забавяне увеличението на пенсиите и заплатите, а дългогодишно заробване.

- Какви са другите сценарии на HSBC за цената на АЕЦ „Белене“?

- Обявеният сценарий от 10,035 млрд. евро е възможно най-добрият. Ескалацията е сравнително нормална, финансирана е при Либор плюс 325 до 400 базисни пункта, което означава до 4% обща лихва. Другите опции за цената, предложени от HSBC, са по-високи – от 14 до 17 млрд. евро.

- От ревизията на Агенция държавна финансова инспекция става ясно, че документите са подписвани от главния изпълнителен директор Любомир Велков и от изпълнителния директор Мардик Папазян. Те ли ще отнесат цялата отговорност?

- Всеки трябва да преценява какво подписва. В решението на съвета на директорите на НЕК се казва: възлага на изпълнителното ръководство – тези две лица, да подпишат договор за инженеринг, доставка и строителство в конкретния срок. Те не подписват договор, нарушават решението на колективния управителен орган и на своя глава – така излиза от доклада на АДФИ, парафират едно споразумение.

- Кога ще бъдат гласувани промените в Закона за енергетиката?

- В момента работна група разглежда всички предложения на народните представители и прави общ доклад. Очаквам другата седмица той да е факт, по-следващата да се обсъди в енергийната комисия и незабавно да се гласува от парламента. Знаете, че сме под строг надзор от страна на ЕК за забава на промените в този закон. Основните ангажименти, които сме поели, са либерализиране на пазара, отделяне собствеността на преносното предприятие от търговеца. Дооправяме и проблеми, свързани с независимостта на ДКЕВР. Предвижда се тя сама да приема правилника за дейността си, а не МС. Регулаторът ще има самостоятелен бюджет – част от републиканския, за да е напълно независим. ДКЕВР сама ще приема и наредбата, която определя методите за регулиране на цените, когато е предвидено, и правилата за тяхното образуване, определяне или изменение.

- Няма ли да се превърне ДКЕВР в държава в държавата?

- Парламентът ще може да изисква информация, Комисията по икономика, енергетика и туризъм също. Но независимостта й трябва да бъде гарантирана, за да не може да се каже, че парламентът или изпълнителната власт потискат цените. Те ще се определят обективно и спокойно, на база реалните факти и обстоятелства.

- Как ще бъдат защитени интересите на гражданите и бизнеса от желанието на компаниите цените на тока да растат непрекъснато?

- Хората са основният работодател на всички – правителството, парламента и ДКЕВР. Затова регулаторът трябва да се съобразява с интересите на обществото. И сега, с промените даваме възможност за пълна прозрачност при вземането на решения – присъствие на неправителствени организации по Закона за защита на потребителите. Даваме допълнителни права на юридически лица с нестопанска цел, защитаващи интересите на потребителите на енергийни ресурси, да обжалват решенията на ДКЕВР и да подават жалби. Тоест да защитават колективните интереси – не само на гражданите, но и на фирмите. Ако преценят, че решението на регулатора не е по методиката или не почива на обективни факти, могат да го обжалват пред Върховния административен съд.

- Не избързваме ли малко с въвеждането на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и не оскъпяват ли те твърде много тока?

- До 2020 г. 21% от енергията в България трябва да е от възобновяеми източници, като там влизат и горивата. При електричеството този процент трябва да е 16%. В момента ние сме от отличниците на ЕС. Последните данни на МИЕТ показват, че мощностите от ВЕИ у нас са около 13% за всички видове енергия. Преди две седмици влязоха в сила промените в Закона за ВЕИ, с които поставяме по-сериозна плановост в сектора, като го съобразяваме с 10-годишната прогноза за развитие на мрежата. Не може толкова ВЕИ-та да се струпат на едно място, а мрежата да не може да ги поеме. Всички европейски страни изпитват същите затруднения с поскъпването на тока. Тъй като технологиите за зелена енергия се развиват много бързо, нашите очаквания са, че енергията ще започне да поевтинява. От 1 юли цената на енергията, която гарантирано ще се изкупува от производителите, ще бъде съществено по-ниска. Затова всеки бърза да приключи до тогава.

- Вие сте председател на комисия, която трябва да проучи безопасен ли е добивът на шистов газ. Кога ще представите своя доклад?

- Вече проведохме едно заседание, но смятаме да ги зачестим и да излезем с бързи решения и предложения. Провеждаме открит диалог с бизнеса, министерствата, гражданските сдружения. Мисля, че вече всички се убедиха колко необходими са спешните редакции на мораториума, за да не забавяме и проучването за конвенционален газ. Обръщам се към екологичните организации за ясна подкрепа в тази връзка. Близо до териториалните води на България Румъния намери залежи от 70-80 млрд. кубика газ. Прогнозите сочат, че нашите залежи може да са 40-50 млрд. кубика. Това е потреблението на държавата ни за следващите 15-20 години. Искам обаче ясно да заявя на всички, които четат това интервю: докато не получим необходимите данни и обществена подкрепа, че проучването и добивът на шистов газ не са безопасни за екологията и здравето на хората, мораториумът остава за постоянно.