Интервю на народния представител от ПП ГЕРБ и председател на Парламентарната комисия по земеделие и гори Десислава Танева пред Радио К2:

Водещ:

- Кои са основните изменения и допълнения, които са предвидени в Закона за тютюна и тютюневите изделия?

Д.Танева:

- Основната цел на приетия на първо четене от Народното събрание законопроект за допълнение и изменение на Закона за тютюна и тютюневите изделия е привеждането и осъществяването на държавната политика в тютюневия сектор спрямо общите регламенти за прилагане на общата селскостопанска политика в страната за целия земеделски сектор. Това включва и закриването на фонд „Тютюн”, за който се прилагаше политиката на подпомагане на тютюнопроизводителите. От тук нататък ще го осъществява единствената оторизирана за това Разплащателната агенция на Държавен фонд „Земеделие”, така както е за всички сектори в земеделието. Нещо повече. Преди този законопроект, който бих казала, че е постфактум, първите стъпки към реформа в тютюневия сектор бяха направени и започнаха може би преди година – нотифицирането на държавна помощ на база на референти количества тютюн, подаването на заявленията на тютюнопроизводителите вече по общия регламент, така, както е с всички земеделски производители. Това е законопроектът, приет преди близо 8-9 месеца, за изменение и допълнение в същия закон, който беше предложен от народни представители от ПП ГЕРБ, а именно отпадането на лицензионния режим за лицата, които искат да изкупуват тютюн от България. Така че някои стъпки бяха направени от преди година.

Водещ:

- Смятате ли, че този законопроект трябва да се промени преди да бъде приет на второ четене?

Д. Танева:

- В хода на дебата с всички засегнати в тази верига - от тютюнопроизводство, тютюнопреработка и пазар, се получиха различни предложения и становища. На заседанието на нашата комисия на първо четене се постигнаха някои съгласия, включително и от страна на вносителя – Министерството на земеделието и храните, а именно – за рекламата в специализираните магазини за тютюн. Опозицията постави много остро въпроса за отпадане на текстовете за това, че на изкупвачи на тютюн трябва да се плати в 30-дневен срок. Лично аз, включително и в зала казах, че няма проблем това да го включим на второ четене. Министерството на здравеопазването и негови представители оттеглиха исканията си за текстове относно рекламата, тъй като се получава правна колизия - няма специално уреден правен статут на така наречените специализирани магазини за тютюневи изделия. Това беше предложение и на преработвателите. Така че по някои остро и категорично поставени въпроси ние сме постигнали консенсус за промени за второ четене.

Водещ:

- И смятате да се вслушате в предложенията на опозицията?

Д. Танева:

- Включително и в хода на дебатите сме изразили съгласие. Например за 30-дневния срок, който цитирам и не виждам нищо лошо в това.

Водещ:

- Георги Андонов направи предложение да бъде създаден публичен регистър на всички участници на пазара. Какво е вашето мнение за това?

Д. Танева:

- По това предложение основно трябва да даде становище Министерството на земеделието. Аз смятам, че е добро предложение, без това да носи административна тежест за участниците в този процес. Ще се създаде усещане за публичност и прозрачност на лицата, които изкупуват тютюн. Говорим само за публичен регистър, а не за възстановяване на лицензионните режими. Фактите говорят сами за себе си – има ефект от предприетите промени - изкупните цени на сортове тютюни в последната кампания, след отпадане на лицензионните режими, се покачиха с 2 лева на килограм. Преди да отпадне този режим, имаха право, мисля бяха регистрирани и получени лицензи, 27 фирми само изкупвачи. Това ограничи достъпа, например на чуждестранни лица от Гърция. Имаше голямо напрежение преди близо година, когато променихме закона. Това може да го каже и колегата Андонов. Предполагам, че той е цитирал и ръста на цените, за които говорим.

Водещ:

- От името на тютюнопроизводителите е изразена категорична подкрепа към законопроекта. Така ли е?

Д. Танева:

- Така е. От името на бранша на тютюнопроизводителите бе изразена категорична подкрепа за този законопроект, както и одобрение от ефекта, който е получен от предходните промени, предложени от народни представители от ГЕРБ, където отпаднаха лицензионните режими на фирмите –изкупвачи. Даже тогава, когато приемахме този закон, имахме сериозен дебат. Тогава тютюнопроизводителите ни подкрепиха за тази промяна.

Водещ:

- Да поговорим и за мнението на опозицията. Основният порок на внесения законопроект според нея е, че от регулирането на един сектор се върви към другата крайност - свръхлиберализация.

Д. Танева:

- Не е свръхлиберализация политиката на подпомагане на този сектор, или по-скоро на заетите в този сектор, която казвам пак е в две насоки. Първо – нотифицираната държавна помощ за подпомагане на доходите на тютюнопроизводителите при определени условия на база на референтни количества произведен тютюн и тази помощ вече се прилага. Второ – нотифицирането на друга държавна помощ, която се прилага от миналата година за подкрепа на тютюнопроизводители, които започват да се занимават с животновъдство. Тя се дава на глава животно и е за Южна България, където има райони с интензивно развито производство на тютюн. Нещо повече – и в останалите страни - членки на ЕС. Трябва да сме наясно, че проблемите, които имаме в този сектор, са много близки с останалите страни в ЕС. Подкрепата основно се състои в инвестиционна подкрепа на тези производители за преминаване към друг вид земеделска дейност в тези райони, подходяща за съответния ландшафт и природни условия. Тя се реализира основно чрез Програмата за развитие на селските райони. В тази насока в момента се работи. Всички страни-членки, които произвеждат тютюни, са общо осем и всички са с намалени количества. Трябва да сме наясно, че световното потребление спада. Това е заради макар и минималното намаление на тютюнопушенето и регламентите, които се въвеждат в сферата на здравеопазването за ограничаване на вредното въздействие на тютюните. В стратегически и дългосрочен план това потребление ще намалява. Така че нашата политика за подкрепа не може да е за стимулиране увеличаване на площите за производство на тютюна. Каквато и подкрепа да има, трябва да изхождаме от пазарни принципи и не можем с национална политика на страна-членка на ЕС, с развити пазарни отношения, да провеждаме политика, обратна на световните прогнози, планирания и тенденции.

Водещ:

- Тютюнопроизводството остава ли стратегически отрасъл за България?

Д. Танева:

- Да, то остава един много важен отрасъл поради няколко причини. Едната е значителния брой тютюнопроизводители, които се занимават от години с тази дейност и районите в които те живеят. Райони, където има малко на брой алтернативи за заместване на това производство. Второ – важен е за износа, който реализираме, защото 5 процента от произведените тютюни отиват за преработка в български производства и останалото количество се изнася. В този смисъл държавата трябва да провежда политика за този сектор, но тя трябва да е съобразена и съотносима към политиката на подкрепа на останалите държави-производителки на тютюн в ЕС, за които това също е стратегически важен отрасъл.

Водещ:

- На още една критика ще ви обърна внимание – че законопроектът създава огромен риск за обезлюдяване на териториите, в които се отглеждат тютюн. Това възможно ли е да се случи?

Д.Танева:

- Безспорно опозицията ще ползва епитети, чието въздействие е по-силно. Да разбира се, че има такъв риск и затова подкрепата ни е в тези две направления, които цитирах.

Подпомагане на доходите, защото цената се покачи за определени сортове тютюни, но не само цената, а и подпомагането. Преди политическата воля на ПП ГЕРБ да бъде решаваща в тази политика, еднолистните тютюни получаваха значително по-високи национални доплащания, което не беше съотносимо към нормите на разходи и доходността от производството на тютюни по сортове. Ние това изкривяване го оправихме, тъй като от подпомагане се нуждаят тези сортове тютюни, които не се отглеждат интензивно, а в райони със специфичен ландшафт. Променихме това разпределение на подпомагането за отделните сортове и го направихме по-справедливо. Втората ос е предоставяне на възможности на тютюнопроизводителите, които трябва да преминат към алтернативна земеделска дейност.

Водещ:

- Да поговорим малко и за осъществяване на контрол върху вредните вещества. Също така и за допълнителното ограничение за рекламиране на тютюна и тютюневи изделия...

Д. Танева:

- Вече споменах, че тези неща ще ги изчистим на второ четене. По втория за ограниченията съвсем друг закон би следвало да регламентира видовете търговски обекти и да дефинира какво означава специализирани магазини. Няма такъв магазин тясно специализиран само за тютюни. Постигнахме съгласие, че това не е предмет на този законопроект и следва да бъде оттеглен. До този петък тече срока, съгласно нашия правилник, за предложения от народните представители за второ четене.

- Ще бъде ли работещ този закон и какви са вашите очаквания от него?

- Разбира се, че ще бъде. Пак казвам, реформата в сектор тютюнопроизводство започна преди близо година. Законът и промените в него няма как да не започнат, защото те на практика са се реализирали. Дори в момента в административната си част има тежест на бюджета на МЗХ относно издръжката на административната структура фонд „Тютюн”, която не прави нищо, защото няма как да прави. Има единна разплащателна агенция, която провежда политиките за подпомагане в сектора.

Водещ:

- Тук са и основните критики на опозицията…

Д. Танева:

- Естествено. Това е административна структура, създавана от управлението на ДПС и БСП, на тяхната политика, като специализирано звено. Изпуснат е момента в този програмен период 2007-2014 г. сектор тютюнопроизводство да се включи като подпомагане за България в този пакет, а другите държави са го направили. Това е един огромен минус. Структурата е създадена в политически план от тях и няма какво друго да е становището на опозицията.