- Г-н Червенкондев, предстои гласуване на изцяло нов Закон за хазарта. Кои са основните моменти и разликите със стария закон?

- Новият закон мина на първо четене в бюджетната комисия и предстои гледане в пленарна зала. Принципната разлика със стария закон е, че има нова глава, с която се регламентират до сега нерегламентирани взаимоотношения между тези, които предоставят хазартни услуги и тези, които потребяват. Става дума за начина, по който се предоставя тази услуга. В настоящия закон няма разписани такива текстове. В момента има бум на предоставянето на хазартни услуги от разстояние - чрез интернет, смс-и и други средства за отдалечен достъп. Новото е, че всички хазартни оператори трябва да бъдат изцяло пререгистрирани – съществуващите и новосъздадените. Те трябва да докажат финансова възможност, добра репутация, добър опит от поне пет години в предоставянето на хазартни услуги, както и направени инвестиции в България или Европейския съюз, така че потребителите да бъдат защитени, както и за подрастващото поколение до 18 години, за което хазарта продължава да бъде забранен. Тези, които предоставят хазартни услуги дистанционно, трябва да бъдат лицензирани от Държавната комисия по хазарта, да изпълнят изискванията за инвестиции и опит. Тяхното основно оборудване – комуникационно и сървърно трябва да бъде на територията на страната. В момента има опция, че може да бъде в страна-членка в ЕС. Считаме, че ако оставим по-широка врата, ще остане така отворена, както е в момента и нерегламентираната част от залаганията ще остане така и в бъдеще. Затова от гледна точка предотвратяване на изпиране на пари, пристрастяване на по-младите към хазарта, ще искаме по-строги правила. Също така един немалък процент от постъпленията в държавата трябва да се увеличат.

- Като член на Парламентарната комисия по енергетика ви питам дали са основателни опасенията на хората за увеличаване на цената на тока заради стачката в „Мини Марица-изток”?

- Възможно е да има увеличаване на цената на електроенергията не само заради стачката, но и заради създалата се конюнктура. Цените на горивата растат, продължава да има необходимост да се инвестират допълнителни средства в мрежата на електропреносните предприятия, за да бъде тя стабилна и да няма прекъсване на електрозахранването, увеличения дял на зелената енергия и естествено големите загуби, които държавата претърпя по време на стачката в „Мини Марица-изток”. Моите очаквания са, че ще има увеличение на електроенергията, но това ще бъде може би от началото на юни, юли, летните месеци. Причините за това са комплексни. Голяма част от нашата енергийна система е изключително стара, правена е през 60- 70-те години. Нека не забравяме, че ще има нов Закон за енергетиката. В него малките домакинства, малките фирми, които потребяват електроенергия под ниско напрежение, ще бъдат така наречените „защитени потребители” и тяхната цена ще бъде непазарна, а регулирана от страна на ДКЕВР и ще бъде по-преференциална. Всички фирми и потребители, които са на средно напрежение, ще бъдат на свободен пазарен принцип, тоест няма да има цена за дневна и нощна енергия, ще бъдат на свободния пазар и ще се договарят с потребители, търговци и доставчици на електроенергия. Може да се случи така ,че да плащат в дадени моменти по-скъпо, но пък съответно да договорят в по-дългосрочен период или да предплатят някаква цена от енергията и тя да бъде по-евтина. Това го правим вследствие на приемането и либерализацията на нашия пазар съгласно третия либерализационен пакет на европейската директива. Законът за енергетиката е внесен в парламента, предстои да го разгледаме в специализираната комисия.

- Комисията по енергетика има ли задължение да изисква от електроразпределителните предприятия техните инвестиционни планове?

- Не само, че имаме право, но ние направихме изслушване в Народното събрание по тази тема. На него присъстваха представители на всички енергийно-разпределителни предприятия, НЕК, Енергийния системен оператор и всички, от чиито коректни действия зависи нормалното електроподаване. Всички те представиха 10-годишния план на мрежата. Всяка година той се подновява, представя се в НЕК и се отчита. Изслушването беше инициирано от наша страна и заради влошената метеорологична обстановка от 6 до 12 декември. Това, което ни бе представено, показа, че всички енергийни предприятия са направили всичко възможно за по-бързото възстановяване на захранването и кризисните зони са обслужени достатъчно коректно.

- В новия Закон за енергетиката предвидена ли е такса за електромерите?

- В новия закон не се забранява такса електромер, но хората трябва да разберат какво представлява тя. Де факто и сега съществува, но се нарича по различен начин – такса за достъп до преносната система, такса-пренос, и е насложена в цената на електроенергията в момента. Ако се въведе такса електромер, независимо в какъв размер, тя ще бъде изведена от такса-пренос. Какво ще стане? Тези, които в момента потребяват по-малко, ще платят такса електромер, а тези, които потребяват повече енергия, ще плащат дори по-малко от сега, защото от таксата пренос на електроенергия, тя ще намалее именно с такса електромер. Ние ще си платим, че сме закачени към енергийната система и второ, ще си плащаме реално това, което консумираме. Колкото електроенергия потребим, толкова ще платим, без да има повторно наслагване на тази такса. Тоест, една такса се разпределя по-справедливо, според мен. Няма да има поскъпване на тока поради тази такса.

- А необитаемите имоти защо да я заплащат?

- Защото продължава необходимостта да се подменят стълбове, проводници, да се проверяват електромерите…. При факта, че се ангажира финансов и човешки ресурс на предприятието считам, че е справедливо една такава минимална такса да бъде заплатена. Пояснявам, че всяка такса се утвърждава и одобрява по съответна методика от ДКЕВР. Не може някое от ЕРП-та да го направи. Всички такси ще бъдат контролирани от държавната комисия.

- България има квота за възобновяемите енергийни източници. Каква част от нея е за Сливенска област?

- Не мога да кажа точно колко е в Сливен, но Сливен е един от сериозните центрове за развитие на зелена енергия. Не само сме пионери със сериозни първоначални инвестиции във вятърната енергия, но и във слънчевата. Виждам, че се изграждат много сериозни соларни паркове, които са нещо хубаво. Енергията от тях е зелена. Колкото повече енергия потребява Сливен, а и страната, от такива източници, толкова по-чиста ще бъде природата. За съжаление тази енергия все още е доста по-скъпа от традиционната и затова тя трябва да бъде в умерени количества. Факт е, че след като влезе в сила Закона за ВЕИ в България, технологията за слънчева енергия се развиват главоломно. Тоест тяхната производителност и себестойност намаляха. Докато преди година електроенергията, произведена от слънчеви централи, струваше близо 800 лева на мегават, сега тя е 485 лв., тоест над 40 процента намаление, има и продължават инвестициите. Фактът, че са намалели толкова показва, че технологиите се развиват. Моите очаквания са, че от първи юни тази цена ще намалее още съществено и инвестициите няма да спрат. В момента кризисната ситуация в сегмента ВЕИ се изразява в това, че има изключително голям инвеститорски интерес. При записани 4 700 мегавата интерес, нашата енергийна мрежа може да понесе и да приеме не повече от 2 000- 2 300 мегавата. Тоест, имаме близо двойно по-голям интерес от нашите възможности. Затова ще направим преценка за тези, които са с първоначални и ранни намерения, кога реално ще имаме възможност да ги присъединим към енергийната ни мрежа. Ние сме сред отличниците в ЕС, които изпълняват поетите си ангажименти за постигане на процентен дял потребена енергия от ВЕИ. Нашият план до 2020 г. е 16 процента, а до сега сме над 13. Ние сме достатъчно коректни към Европа, инвестираме, но нека доинвестираме, когато цената на електроенергията падне, технологиите да се доразвият така, че да плащаме по-малко. Това, което ще продължаваме да подкрепяме, е високо технологичното комбинирано производство на енергия като когенерация, като когенерация от биомаса, където от единица енергиен ресурс се получават минимум две енергии – топлинна и електрическа. Другото, което ще продължаваме да подкрепяме, са най-малките инвеститори – тези, които в момента слагат няколко панела на покривите. Те ще бъдат стимулирани от държавата. Ще изпълним ангажиментите си към тези, които са били достатъчно предвидливи и са направили своя проект, но за другите - огромните проекти, които ангажират нашата земя, и които биха утежнили много сметките за електроенергия, бихме се въздържали.

- Какъв е коментара ви за взетото решение от парламента да наложи забрана за проучване и добив на шистов газ?

- Да, вече има категорично становище на българския парламент за безсрочна забрана на проучването и добива на шистов газ чрез методиката хидравличен чук. Забранена е, защото в момента има сигнали и опасения от други, по-развити страни, където по-отдавна прилагат тази технология, че има нарушаване на технологията и се получават замърсявания. В икономическа комисия имахме експертизи, които категорично не се ангажираха, че технологията е безвредна, а при неправилна експлоатация има опасност от екологично замърсяване и влошаване на питейните качества на водата. Така че ние като отговорно българско правителство забранихме на този етап тази технология да се прилага. Категорично този въпрос предстои да бъде решен в Европейския парламент. Добивът на шистов газ е не само национален, а трансграничен и трябва да бъде взето отношение от всички страни-членки. В момента е сезирана Европейската комисия, Дирекцията по опазване на околната среда и водите, ще има изключително експертни становища и ще се даде необходимата експертиза дали Европа може да бъде подложена на евентуални вредни въздействия. В момента такава забрана няма в Румъния. Нашата територия, която беше определена за проучване и добив на шистов газ, беше плодородна Добруджа. В Румъния, ако няма забрана и някоя фирма получи такова разрешение, направи сондажи, открие находища и се случи някаква авария, това ще окаже сериозни екологични вреди на територията на България. Затова колкото по-бързо бъде взето решение в Европа, всички биха били по-спокойни. Първоначалните прогнози за залежи на шистов газ у нас бяха повече от оптимистични и уникални – говореше се за между 1 и 3 трилиона куб. метра, което щеше да превърне България в най-енергийно запасена страна на Балканите. Но ние не можем на никаква цена да подложим на риск нашата територия и хората. С един сондаж да има проблем, ще се отрови водата ни. Ще чакаме по-безвреден метод. Щом няма сто процента гаранция, предпочитаме да търсим други начини за енергийна независимост – изграждане на междусистемните газови връзки с Турция Сърбия, Румъния.

Интервю пред сливенски медии