Беше 1988 година.Завърших ВИТИЗ и постъпих в сливенския драматичен театър „Стефан Киров”. Да си млад артист в Сливен беше чест. Театърът винаги беше пълен. Целият град се интересуваше каква ще е следващата премиера. Веднага усетих духът на Сливен. Излъчваха го силната група художници, музикантите, който се събираха в Клуба на културните дейци, старите къщи, улиците.

От години живея в София. Наскоро ми се наложи да пътувам за Сливен. Когато пристигнах ме заляха спомените, вълнувах се какво ще открия. Дали градът ще ме посрещне отново така топло и уютно както навремето? Дали през всички години на промени е останало нещо от духът на Сливен?

Още на влизане в града ме посрещнаха нови стадиони и спортни площадки, модерни индустриални сгради, офиси. В първия момент си помислих ”Е, хубаво е, ама не е същото”. Погрешно се бях оставил в ръцете на носталгията. Паркирах и тръгнах да се разхождам из Сливен с вълнението на откривател.

Видях нови вериги магазин, чудесно осветени улици, светнали скоро боядисани училища. Някои от улиците са в ремонт, но скоро и те ще са като нови. Сливен е променен, по-модерен, в друго време. Усеща се, че градската управа, че кметът Лечков се грижат за града и той не е изостанал във времето, движи се напред.

Отидох до театъра. Въпреки тежките реформи, той оцеля. Имаше години когато всички си мислеха, че в Сливен повече няма да има театър, но…не познаха. Преди време Сливен участва в програмата „Културна столица на Европа”.

Градът е друг, различен, нов. Духът е жив. Обичайте Сливен!