КОЙ ПЕЧЕЛИ И КОЙ ГУБИ ОТ САГАТА „ИНТЕГРИРАН ПРОЕКТ ЗА ВОДНИЯ ЦИКЪЛ НА ГРАД СЛИВЕН”
Интервю на Димитър Митев, общински съветник и кандидат от листата на ГЕРБ
- Г-н Митев, вие познавате добре проекта, затова опишете фактологията, за да могат непредубедените жители на Сливен, които не са запознати в детайли с проблема, да се ориентират и преценят сами - кой всъщност пречи и кой има полза от този конфликт между общината и изпълнителя?
Сагата „Интегриран проект за водния цикъл на град Сливен” носи негативи не само на участващите в нея, но и на всички граждани на Сливен. И това е така защото става въпрос за около 80 млн. лева, по две европейски програми: ИСПА и „Околна среда”, с които може за десетилетия да се реши проблема с водопреносната и канализационната системи на града.
През 2009 г. след проведена открита процедура по реда и условията на Закона за обществените поръчки „Хидросистеми” е определен за изпълнител на „водния цикъл”, сключен е договор с Община Сливен и започнаха СМР по проекта. Няколко месеца след това, след многобройни опити на общината да накара изпълнителя да работи качествено, договора беше едностранно прекратен. Последваха поредица от сигнали, жалби и петиции отстрана на управителите на дружеството до всевъзможни институции в страната и ЕС. Не съм сигурен дали такива не бяха изпратени и до „Светия синод” и Ватикана.
- Защо в тази разправия бяха включени и общински съветници?
Наистина, в „общия хор” бяха въвлечени и общински съветници. Бяха организирани митинги против кмета на Община Сливен, участие в редица телевизионни и радиопредавания, статии във вестници и списания, в които популистки, без никакви факти и доказателства се обвиняваха г-н Лечков, и общинската администрация в корупционни практики, организиране на престъпна група и в какво ли още не.
- Изпратена беше петиция и до Комисията по петиции на Европейския парламент, нали?
Именно тази петиция, а и останалите сигнали на група общински съветници до Европейската комисия и до Европейския парламент, и до всички институции в България, станаха причина за временното спиране на проектите. Съгласно правилата и процедурите за усвояване на европейски средства при наличие на сигнал за евентуални съмнения за извършени нарушения и злоупотреби се пристъпва към временно спиране на проектите, до изясняване на обстоятелствата, изложени в сигналите. Затова подчертавам, че проектите на Сливен са само временно спрени.
На практика заради личните финансови интереси на няколко съветника и политическите интереси на друга група общински съветници страдаме всички, ние жителите на Сливен. И най-отвратителното в случая е, че именно тези съветници се опитват да се представят като борци срещу корупцията и стожери на демокрацията.
- Каква обаче е истината, какви са доказателствата и фактите?
Например, да погледнем Заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза по Международно арбитражно дело № 17/2010 г. по описа на Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. В него ясно се посочва, че изпълнителят на водния цикъл е работил по много от договорените дейности без необходимото качество и в нарушение на изискванията на проекта.
- Посочете някои констатации от това заключение!
Ето няколко примера: обратният насип е направен с материал с различен зърнометричен състав от описания в проекта /вместо с каменна фракция 5-20 мм засипването на изкопите е правено с обикновена пръст, което неминуемо ще доведе до хлътване и компрометиране на положената върху него асфалтова настилка/; не е поискано от строителния надзор разрешение за замяна на предвидения в проекта материал; стоманобетонните пръстени, с които са изпълнени шахтите не съответстват на проектните; събирателните шахти не отговарят на дадените в проекта и т.н. Всеки, който се интересува може да види този документ в сайта на общината.
- Какво щеше да се случи, ако общината беше продължила този договор?
- Това не можеше да се случи. Изводът, който се налага четейки заключенията на вещото лице, е че прекратяването на договора поради некачествено изпълнение е било задължително. В противен случай изпълнителят би получил европейски средства за некачествено свършена работа, след което при проверка от европейските институции Община Сливен щеше да връща милиони лева, но вече общински пари.
Тук следва да отбележа, че вторият съдружник в ДЗЗД «Хидросистеми» - известната германска фирма «Хохтийф Констракшън» заяви, че не поддържа исковите претенции към Община Сливен. Всеки непредубеден човек може сам да си отговори на въпроса: Защо една мощна германска фирма се оттегля от съдебните дела срещу Община Сливен?
- Какви бяха действията на общината сред прекратяването на договора?
Община Сливен без никакво забавяне пристъпи към избор на нов изпълнител чрез открита процедура по ЗОП – Рамково споразумение за строителство. Рамковото споразумение е процедура, изрично регламентирана в Закона за обществените поръчки през 2007 г., с цел хармонизирането му с Европейската директива за провеждане на обществени поръчки. И препоръчвам на някои кандидати за кметове на Сливен да се информират преди да казват “стоп на измислените рамкови споразумения». Защото да прилагаш правните норми е нещо различно от това да издаваш команди.
- Какво последва?
Тази процедура предизвика отново жалби и сигнали от същите общински съветници. Но, фактите са категорични: Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд постановиха, че решението на кмета на Община Сливен за провеждане на процедурата е законосъобразно и в него не са налице предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията.
В резултат на сигналите и жалбите в Община Сливен бяха извършени множество проверки от Агенцията за държавна и финансова инспекция и Сметна палата относно изразходването на публичните средства. И тези проверки не са констатирали незаконосъобразност и злоупотреби с европейски, общински или държавни средства.
Ще припомня и факта, че за периода от 2004 г. до днес всички годишни отчети на Община Сливен са заверени от Сметната палата със становище «Без резерви”.
Като краен резултат от цялата тази съзнателно създадена бъркотия, която има за цел да спаси лични финансови интереси, са спрени всички еропейски проекти на Община Сливен. Сега на ход е Окръжна прокуратура - Сливен. Тя трябва да извърши проверка за наличие или липса на извършени престъпления при усвояването на евросредствата. Аз съм убеден, че проверката ще бъде извършена възможно в най-кратък срок и обективно. Убеден съм и че тя няма да констатира нередности.
- Защо обаче е тази яростна борба?
Отговорът може би се крие в един малко известен факт: При сключване на договора за изпълнение дружеството-изпълнител по силата на Закона за обществените поръчки е представило на възложителя – Община Сливен - банкова гаранция за добро изпълнение за 2 500 000 лв. При прекратяване на договора Община Сливен предприе всички законови мерки, за да получи тази сума. И макар, че банката се е задължила неотменно и безусловно да предаде тази сума при поискване от възложителя, вече година не го прави.
- Защо?
Защото, за да даде гаранцията банката трябва да обезпечи тези средства, т. е. те да са в наличност или пък да са обезпечени с имущество. За да се предотврати това трябва на всяка цена след 30 октомври Йордан Лечков да не е кмет, за да може новият кмет да преустанови всички действия на Община Сливен по искането на банковата гаранция. И затова не се подбират средствата.
- Накрая, какъв е вашият коментар?
Съжалявам, че колегите общински съветници от БСП се поддадоха на изкушението да спечелят евтини политически дивиденти и се включиха в този «смешен плач» на хора, гонещи само и единствено своите лични финансови интереси. С тези си действия обаче, общинските съветници от БСП си осигуриха една много, много дълга политическа зима.