Мария Белова е народен представител от ПП ГЕРБ – Сливен в 44-тото Народно събрание. От 16 май 2019 г. е председател на Комисията по земеделието и храните и член на групата за приятелство България – Австрия и България – Гърция.

Въпрос: Г-жо Белова, дейността на 44-тото Народно събрание е на финала си. През последните близо две години, Вие сте председател на Комисията по земеделието и храните. Кое може да откроите като най- важно в работата си като народен представител?

Мария Белова: От формирането на 44-то Народно събрание до 27 януари 2021 г. Комисията по земеделието и храните е провела 102 заседания, разгледани са 85 законопроекта. Проведени са общо 56 изслушвания, срещи и дискусии и 19 изслушвания на министъра на земеделието, храните и горите. През последните две години в сектор Земеделие бяха направени съществени законодателни промени, като аз съм съвносител на 16 законопроекта. Ще спомена само някои от тях. Това са Законопроект за допълнение на Закона за публичните предприятия, Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за водите, Закона за защита на потребителите, Закона за подпомагане на земеделските производители, Закона за рибарството и аквакултурите, за поземлените отношения. Участвах и в изготвянето на Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, на Наказателния кодекс и други. В периода на мандата си съм съвносител и на предложения към законопроекти за второ гласуване: Закона за посевния и посадъчния материал, Закона за водите, на Закона за лова и опазване на дивеча, Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, Закона за рибарството и аквакултурите, Закона за пчеларството, Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2020 г.

Въпрос: Кои са най-големите успехи във Вашата работа през този период?

Мария Белова: Според мен най-важно е приетото изцяло ново хранително законодателство, регламентиращо взаимоотношенията между всички оператори до крайния потребител. Това са Законът за агрохранителната верига, в който са дадени общи изисквания на контрол, които трябва да се изпълняват от всички елементи на агрохранителната верига, и Закона за храните, в който се доразвиват тези дейности, които са методични за официалния контрол, във връзка само с храните. Законът за агрохранителната верига е първата стъпка към приемане на норми, които да гарантират качествена храна на хората. Законът за първи път се прилага в България. До приемането му отделни елементи на агрохранителната верига бяха включени в различни така наречени специални или специфични закони, каквито са стария Закон за храните, Законът за ветеринарно-медицинската дейност, Законът за животновъдството, Законът за ГМО, Законът за запазване на околната среда, Законът за пчеларството или всички тези специфични закони, които въвеждат изискванията за контрол на различни елементи от хранителната верига. Тези закони бяха приети по време и малко след като България стана страна член на ЕС, и много от текстовете, които са дадени по отношение на специалния контрол са или се припокриват, или взаимно се изключват. Това наложи да се направи един общ Закон за агрохранителната верига, който да въвежда и изискванията за официален контрол, както знаете, на влезлия през септември 2019 г. нов регламент за официалния контрол на храните и агрохранителната верига. Отново за първи път беше приет изцяло нов Закон за розите, който беше дълго чакан от бранша. Целта на този закон е да се защити интересът на розопроизводителите и розопреработвателите, както и да се гарантира качеството на българското розово масло.

Бяха приети и основни промени в Закона за ветеринарно медицинската дейност, което е облекчаване на административната тежест за животновъдите.

Въпрос: Като дългоочаквано добро решение беше определена промяната в Закона за устройство на територията, която засяга земеделския сектор.

Мария Белова: Да, точно така. В Закона за устройство на територията влезе важно за всички земеделски производители допълнение, че не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж на оранжерии с площ от 200 кв.м до 1000 кв.м вкл., без съпътстващи производствени инсталации и без помощни сгради и постройки. С приетите промени се намалява административната тежест при проектирането и изграждането на оранжерии и стимулира инвестициите в този бранш.

Въпрос: 2020 година беше белязана от тежка епидемична криза, която се отрази по различен начин на всички сектори. По отношение на земеделието и животновъдството, какво беше направено, за да се подпомогнат българските фермери?

Мария Белова: Във връзка с епидемията бяха приети законодателни промени, така, че секторът беше първи подпомогнат. По трите COVID мерки се подпомагат земеделски стопани, микро, малки и средни предприятия, както и групи и организации на производители, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от пандемията от коронавирус. Подмярка COVID 1 е с бюджет 93,5 млн. лева и обхваща секторите - „Плодове и зеленчуци", „Маслодайна роза" „Винени лозя", „Декоративни растения", „Животновъдство" (говеда, биволи, овце и кози) и „Пчеларство". Подмярка COVID 2 е с бюджет 5,5 млн. лева и обхваща всички останали направления в областта на растениевъдството и "Животновъдство" (свине и птици). По подмярка 21.3 "Извънредно временно подпомагане за малки и средни предприятия и признати групи и организации на производители COVID 3" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. В средата на януари ДФ „Земеделие” увеличи с близо 900 хил. лв. бюджета по подмярка COVID 3 от 7 321 096 лв. на 8 220 896 лв. До момента по подмярка COVID 1 са изплатени 71 261 013 лв. на 30 406 на земеделски стопани, по COVID 2 близо 1 млн. лева (961 619 лева) на 671 стопани и по подмярка COVID 3 – 6,7 млн. лева на 164 микро, малки и средни предприятия, преработващи селскостопански продукти и признати групи и организации на производители. Предстои плащане на още 30.

Въпрос: По какъв начин това помага на земеделските стопани?

Мария Белова: С направените плащанията се цели гарантиране конкурентоспособността на селското стопанство и жизнеспособността на земеделските стопанства, осигуряване непрекъснатост на селскостопанските дейности и на дейността на малките предприятия, занимаващи се с преработка, предлагане на пазара или развитие на селскостопански продукти, както и запазване здравето на заетите в селското стопанство.

Въпрос: Освен парламентарната работа, Вие провеждахте и срещи с граждани от областта. За какво най-често се обръщаха към Вас хората?

Мария Белова: През тези две години, всеки понеделник и вторник, провеждах срещи с жителите на Сливен и областта, за да търсим решение на поставените от тях проблеми. Основните питания бяха свързани с инфраструктурни, социални, битови въпроси. Не малка част от въпросите бяха свързани с ресора, за който отговарям - земеделие. За мен връзката с хората е най-важният елемент от работата ни като депутати, защото от общите ни усилия зависи развитието на целия регион в положителна посока.

Въпрос: Ако оставим работата настрани… Какво обичате да правите в свободното си време?

Мария Белова: Да съм със семейството. Това е единственото нещо, което ме зарежда и ми дава сили. Винаги, когато имам време и възможност, с цялото семейство си организираме излети в планината над Сливен. Красотата на Карандила и всички местности около нашия град, както и чистият въздух са основен източник на позитивна енергия за мен.

Въпрос: А хоби имате ли?

Мария Белова: Хоби….не, не бих казала. Обичам да се занимавам с моя племенник. Играем настолни игри, четем книжки.