Действията на Франция, свързани с връщането на роми в България бяха обсъдени по време на посещение в нашата страна на парламентарна делегация от Националното събрание на Франция.

„Участниците в делегацията са членове на групата за приятелство с България. Те бяха на визита в Народното събрание по покана на българския парламент и в частност на Групата за приятелство с Франция”, каза депутатът от ГЕРБ-Сливен Юлиана Колева, която е и председател на групата за приятелство с Франция.

Двете страни са единодушни, че до този момент не е допуснато нарушение на правото на свободно придвижване на граждани от една в друга държава-членка на ЕС. Всяко връщане на български граждани от ромски произход се разглежда персонално от съда и се преценя дали всеки от тях отговаря на изискванията да пребивава във Франция повече от 3 месеца.

„Този процес не е изключителен. Такива връщания на българи има и за предходните години. Те са средно между 500-600 души на година. Освен от Франция, има върнати и от други страни”, каза Колева и допълни, че ако България забележи, че дори и спрямо един от българските граждани са приложени някакви извънредни норми или той не отговаря на изискванията да бъде върнат в България, това ще промени отношението на страната ни към процеса. На този етап всичко се извършва в рамките на законодателството на Франция, което е допустимо според европейските норми. Според Юлияна Колева напрежението е дошло от политическото говорене по темата. Тя смята, че президентът на Франция и другите лица, ангажирани със защита на политиката на Франция пред европейските органи, са говорили по въпроса с елемент на дискриминация относно ромското население и това е създало напрежение в рамките на ЕС и в голяма част от обществото в България.

„Така или иначе, този процес, колкото и да е неприятен, повдигна един много тежък за нашата страна въпрос, а именно работата с интеграцията на една част от населението от ромски произход, която и в България и в Европа има някакви по-различни от общоприетите ценности, живее по по-различен начин и не се интегрира успешно. Нашата политика по-този въпрос според мен трябва да бъде насочена към всеки един човек и най-вече към децата”, коментира Колева. Тя определя като положителна стъпка промяната в задължителната възраст за предучилищна подготовка, защото по този начин децата ще бъдат обхванати от много по-ранна възраст и ще бъдат обучени така, че да имат равен старт с останалите деца, когато тръгнат в първи клас.