България работи по подготовката на стратегическия план, който е основополагащ документ за финансиране в новата ОСП. Той трябва да обхваща всички цели, които се поставят и финансират, не само по развитие на селските райони, но и по директните плащания. Това каза днес по време на изслушване в Народното събрание, по искане на народния представител от ГЕРБ и председател на Комисията по земеделие Десислава Танева, министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. Работи се по три SWOT анализа, които трябва да представят състоянието на всички сектори в българското земеделие и храни, за да бъдат определени приоритетите. Най-важният анализ, а именно земеделие и храни, вече е възложен. Срокът за неговата подготовка е до края на май, след което бъде подложен на публично обсъждане, каза министърът. Другите два анализа са за регионално развитие в селските райони и екология. През есента се очаква да бъдат финализирани решенията по многогодишната финансова рамка за новата Обща селскостопанска политика, а приемането й ще е не по-рано от декември 2019 година. Тристранният диалог ще започне след приемане на позицията на ЕП, което се очаква да стане не по-рано от началото на следващата година. За първи път в рамките на подготовката на бюджета на ЕС има стъпки за външна конвергенция за бюджетите, което беше и основна тема по време на българското европредседателство. За България, благодарение на тази конвергенция, по гаранционния фонд, средствата ще са с 0,7% повече бюджет в абсолютна сума или 5,7 млрд. евро при 5,3 млрд. евро в настоящия програмен период. Всички стари страни членки са с до 4% намаление. По отношение на бюджета за развитие на селските райони намалението е близо 16%, но регламентът дава възможност тези проценти да бъдат компенсирани с дофинансиране от националния бюджет. Според Румен Порожанов три са основните теми, които са важни за сектора – бюджет, таваните на плащанията и обвързаните производства. „Това са теми, които са изключително важни, за да имаме адекватно финансиране, както в чувствителните сектори като плодове и зеленчуци, животновъдство и биологично производство, така и по отношение на плащанията на площ, за да имаме конкурентоспособно земеделие, което в частта на зърненото производство се конкурира със страните от Черноморския басейн.

Единно плащане на площ е схемата, която се прилага като основна схема на директните плащания в настоящия програмен период. Именно тя акумулира 42-43% от общия бюджет за директни плащания, с който страната разполага. Това са 800 млн. евро от 2016 до 2020 година. Преразпределителното плащане е другият инструмент, чрез който ефикасно се насочват средства към малките и средни стопанства. Подпомагането се насочва към първите 30 хектара на стопанствата. С цел прилагането на максимално опростени условия се прилага едностепенна ставка за всички първи хектари. Основен елемент за директните плащания за България е обвързаната с производство подкрепа на доходите. За периода 2015 – 2020 година 13% от бюджета за директни плащания се отделят за обвързано производство, с производство за подпомагане в животновъдството, зеленчукопроизводство и трайни насаждения. 2% са за протеинови култури. От 2015 година размерът на финансиране за обвързана подкрепа в страната е увеличен значително, с близо 4 пъти, каза министърът. Схемата за подпомагане на дребни земеделски стопани над 5 дка със субсидия от 1250 евро. цели да се повиши конкурентоспособността и допълняемост на доходите. За настоящия програмен период 2014 – 2020 г. изплатените средства за директни плащания са близо 6 млрд. 660 млн.лв. „За периода на управление на правителството изплатеният финансов ресурс по схемите за директни плащания надвишава 2,5 млрд.лв. След приключване на всички плащания за кампанията общият размер на директната подкрепа в отрасъла за периода 2017 – 2018 г. ще възлезе над 3 млрд.лв. Годишното усвояване на директните плащания традиционно надхвърля 96% от предвидения бюджет. Ежегодно изплатените от националния бюджет средства надхвърлят 300 млн.лв.“обясни министър Порожанов. Изплатеният ресурс по мерките за пазарна подкрепа за периода 2017 – 2018 г. възлиза на 184 млн. лв. За периода 2014 – 2017 г. изплатеният финансов ресурс е 450 млн. лв. С цел влизане на млади хора в сектор „Селско стопанство“ от 2015 година е въведена отделна схема за млади стопани, които започват дейност в земеделието. Подпомагането за младите земеделски производители е увеличено от 25 на 50%. Според министъра основният акцент на програмата за развитие на селските райони в настоящия програмен период е за младите земеделски стопани – обновяване на поколенията в земеделието и преодоляване на застаряването в сектора. „Над 5400 стопанства са финансирани по инвестиционните мерки, от които 3200 са млади фермери и млади стопанства. До момента мярката за стартова помощ е помогнала на над 1330 млади фермери да стартират своя земеделски бизнес, като изплатената досега субсидия е в размер на 47 млн. евро“, каза Порожанов. Той посочи, че с всички стартирали приеми до момента вече е започнало създаването на над 4000 работни места, с което се цели спиране на отлива на млади хора.