Без участието на учители, ученици и родители няма как да имаме ефективен образователен процес. Това каза на кръгла маса на тема „Реформа в образованието – основа за икономическото развитие на България” в Народното събрание Милена Дамянова от ГЕРБ, председател на парламентарната Комисия по образование и наука. Специален гост на кръглата маса бе председателят на фондация „Ханс Зайдел“ проф. Урсула Менле. „Законопроектът има няколко предизвикателства и те са в основата на различни позиции. Прозрачността е изключително предизвикателство. Доста права дава законът. Отказахме се от задължителната детска градина на 4-годишни деца. Задължителната детска градина означава по-голям финансов ангажимент на страната и общините. Когато не е задължителна съответно държавата няма такъв ангажимент”, обясни Милена Дамянова. Тя посочи, че се надява да има дебат в Народното събрание.

„Дали сме право на детските градини да приемат деца и на 2-годишна възраст. Даваме възможност на училища, които обучават до 8 клас, да се превърнат в училища до 10 клас и придобиване на част от професионална квалификация”, допълни Дамянова. По думите й, по този начин ще се задържат по-дълго децата в училище. „Дали сме възможност в закона, училищните програми в профилираната и професионална подготовка да се разработват съвместно с висшите училища и бизнеса”, посочи още Милена Дамянова.

„Искам да подчертая, че според мен не трябва да говорим просто за смяна на учебници, а за пълното въвеждане на електронни учебници. Все пак сме второто десетилетие на 21 век”, каза кметът на Столична община Йорданка Фандъкова. По думите й, всеки има различни отговорности и виждания, но в последните години се е направилп много и това се дължи на активния диалог. „Имаме културата да участваме в такъв диалог. Ще продължим с обсъждането на тези теми. Години наред обсъждаме и имаме яснота от различните гледни точки. Време е да направим нещо, не само га говорим”, заяви Фандъкова. Според нея, ако новият закон за образованието не влезе на първо четене до Коледа, още веднъж ще загубим една година. „Всяка загубена година е поредният випуск, който учи по програма от миналия век. Това е основата, за да започне промяната на съдържанието. Преди няколко години, когато започна реформата във финансирането, аз няколкократно се изказах, че тя трябва да върви заедно с другата реформа. Трябва да се говори и за качеството на образованието”, подчерта Йорданка Фандъкова.

„Апелирам да се обединим около един проект, който да бъде приет и МОН да започне същинската промяна – по изготвяне на стандарти, промяна на учебни програми”, призова Йорданка Фандъкова.

Вицепремиерът по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев заяви, че образованието е всичко – и наука, и стратегия, и бъдеще. „Образованието е нашият паспорт за бъдещето, защото то принадлежи на тези, които са готови за него. За зло или добро образованието е задължение на политицит“, каза той. Относно Закона за предучилищно и училищно образование Дончев подчерта, че преди да говорим за качеството на образованието, трябва да гарантираме, че системата обхваща всички.

„Висшето образование и науката трябва да формира авангарда. В тази сфера дори съвременните стандарти са закъснели, доколкото всичко трябва да отговаря на стандартите на бъдещето. Ако си позволяваме да работим по стари стандарти, това вече е проблем”, обясни Дончев. Той посочи, че само преди няколко дни е пусната за одобрение в ЕК програмата „Образование и наука”. „Половината от средствата отиват пряко за образование. Програмата няма да бъде само инструмент за финансиране, но и за реформи. Убеден съм, че не бихме могли да отидем там, където искаме, да видим реформите без адекватно финансиране и реформи. Ако нямаме подкрепа на всички нива, тези процеси ще се окажат слаби и неустойчиви. Образованието е приоритетът на приоритетите”, каза още Томислав Дончев.