Менда Стоянова оглави временната комисия по бюджет и финанси в парламента. Тя участваше и в преговорния екип на ГЕРБ за съставяне на сегашното правителство. Пред "Стандарт" Стоянова коментира ситуацията с хазната и актуализацията на бюджета.

- Г-жо Стоянова, кои причини налагат да се прави актуализация на бюджета за 2014 г.?

- Ако мога да отговоря с едно изречение - лошата политика на правителството на Орешарски. Иначе в подробности - неизпълнението на приходната част на бюджета с над 1 млрд. лв. - толкова, колкото се считаше още когато приемахме бюджета, че е кухо планирана част и през цялата година беше ясно, че тя по никакъв начин не може да се навакса. Едновременно с това срещу тези кухи приходи от 1 млрд. лв. са планирани реални разходи - 500 млн. лв. за програмата за развитие на регионите и други разходи, които надвишиха бюджета, защото в хода на годината бившето мнозинство на БСП, ДПС и "Атака" прие няколко закона, които не бяха финансово обезпечени. На първо място това е законът за МВР. В средата на 2014 г. със задна дата от 1 януари бяха увеличени заплати и допълнителни плащания на всички работещи в МВР. Затова, ако сега не се дадат допълнително 127 млн. лв., колкото предвижда актуализацията, означава, че хората просто няма да си получат заплатите до края на годината. По същия начин бяха променени няколко социални закона, за които не бяха предвидени средства в бюджета и затова сега се налага отпускането на допълнителни 50 млн. лв. Неправомерно бяха пренасочени предвидените в закона за 2014 г. национални доплащания за животновъдите. Вместо на тях тези средства бяха изплатени на зърнопроизводителите и тютюнопроизводителите. Това са все неща, които мога да квалифицирам като много лоша финансова политика на експеримента "Орешарски".

- Защо не се случи изпълнението на приходната част на бюджета за 2014 г.?

- В момента БСП развива една теория, че това не се е случило, защото имаме по-нисък ръст на БВП и намаление на цените на горивата. Но аз категорично смятам, че това бяха кухо планирани приходи. Мога да дам един пример - за 2014 г. бяха планирани повече приходи спрямо отчета за 2013 г. в размер на 2 млрд. лв.

Какво може да очакваш, че то да доведе до толкова допълнителни приходи? Колкото до теорията, че акцизът на горивата не е изпълнен, защото има понижение на цените на горивата - това е частично вярно, но по-вярно е, че имаме намаление на количествата на суровия петрол, което е невъзможно. Вероятно става дума за сериозни пропуски на Агенция "Митници". Кадровата политика на БСП, ДПС и "Атака" в тази агенция беше чудовищна и резултатът е пълен срив в приходите, за които тя отговаря.

- Заложеният дефицит в актуализацията е 3,7% от БВП. Има ли опасност ЕК да започне процедура за свръхдефицит срещу България и какви ще са последиците от нея за страната ни?

- Да, по европейските правила това е свръхдефицит и при всички случаи ЕК ще наблюдава България, като ще изиска от нас да направим програма по какъв начин ще намаляваме този дефицит. Правителството има амбицията още с бюджет 2015 г. да направи всичко възможно да слезем под границата от 3%, което значително би облекчило санкциите от Брюксел. Но не искам да говоря за санкции, защото до такива изобщо няма да се стигне. А една проверка по свръхдефицита може да бъде положителна за България, тъй като ще бъдем по-строго наблюдавани от Брюксел, ще изискат от нас програма за реформи с цел финансова консолидация и ще изискват изпълнението й, разбира се, което може и да е плюс.

- С актуализацията се увеличава таванът на дълга, а според министъра на финансите Владислав Горанов днешното общество живее назаем за сметка на следващото. Какъв е изходът от тази спирала?

- Аз също споделям мнението, че днешното общество живее назаем за сметка на следващото. За съжаление така е не само у нас. Наблюдава се и в европейски, и в световен мащаб, което обаче не бива да ни успокоява или да ни прави с по-широки пръсти. Защото България, за разлика от останалите страни, е във валутен борд. Ние не можем да печатаме пари, за да стимулираме инфлацията и оттам някакъв растеж, а от друга страна, икономиката ни е малка, затворена и зависима изцяло от външните пазари. Така че разумната фискална политика е задължителна за България. Много често говорим, че сценарият "Гърция" ни плаши, но ако той се случи, ще е пагубен за България. Гърция е в еврозоната и получи помощ чрез еврото. При нас не може да се очаква подобна помощ. Затова при всички случаи ние трябва да вървим към консолидация и намаляване на дефицитите. Предходното правителство на ГЕРБ водеше такава политика и от сериозен свръхдефицит през 2009 г. приключихме 2013 г. с дефицит от 500 млн. лв., което наистина е сериозно постижение. Сега при управлението на кабинета "Орешарски" само за една година отново отидохме на свръхдефицит от 3,7 на сто от БВП.

- Правилно ли е решението да се дадат бонуси на пенсионерите по Коледа?

- Мисля, че е хубаво да ги зарадваме дори това да ни коства допълнителни 50 млн. лв. дефицит. На фона на всички тези милиарди, които даваме за грешни политики на правителството на Орешарски и на милиардите, които ще плати държавата, за да се изплатят гарантираните депозити на кражбата КТБ, мисля, че 50 млн. лв. се губят в окръглението.

- Ще има ли увеличение на някои данъци догодина?

- Не. Категорично няма да има увеличение на данъците през 2015 г.

- Може ли да се очаква промяна на ставката за ДДС - изцяло или за някои стоки и услуги?

- Не предвиждаме такава промяна на ставката, защото всяко намаление ще доведе до много голям спад в приходите, а всяко увеличение ще бъде лошо за икономиката ни.

- Какви мерки ще предприемете, за да не се наложи актуализация и на бюджета за 2015 г.?

- Правителството ще внесе бюджета за 2015 г. в края на тази седмица или най-късно през следващата. Той ще бъде придружен с пакет от мерки, които да гарантират спазването на 3-процентния дефицит, както и с политиките, които ще бъдат провеждани с този бюджет, когато вече влезе в парламента.

- Осъществяването на какви реформи ще преследвате с проектобюджета за 2015 г. и кога ще е готов проектът за него?

- На първо място трябва да имаме политики в здравеопазването и тук съм оптимист, защото на бюджетна комисия здравният министър Москов изрази решимост, че ще внесе пакет от законодателни промени и подзаконови промени, които да гарантират реформа в Здравната каса за по-добро обслужване и качество при същите финансови параметри, за което го поздравявам. От друга страна, образованието е изключителен приоритет и в никакъв случай не трябва да допускаме намаление или свиване на разходите за него. Изключително важно е да бъде приет Законът за средното образование, който е структурен, а витае вече 2 г. из парламента. Не бива да забравяме демографската политика, която трябва да бъде хоризонтална и да се вижда във всяка една от останалите секторни политики. Освен това нашата предизборна платформа включва и една много сериозна държавна инвестиция за саниране на многофамилните жилища. Това е програма, която трябва да се реализира през следващите 2 г. и ако се реализира успешно, наистина ще даде допълнителна добавена стойност на икономиката и на всеки притежател на такова жилище, като паралелно ще обнови визията на всички наши градове.

- Предвиждате ли увеличение на минималната работна заплата и на пенсиите догодина?

- По швейцарското правило, пенсиите догодина ще се увеличат с някъде около 3-3,5%. А за минималната работна заплата ще се договаряме на Тристранния съвет.

- Ще има ли държавна подкрепа за връщането на държавните и общински средства, блокирани в КТБ?

- Държавните и общински средства няма да се върнат с държавна подкрепа, защото те са гарантирани с държавни ценни книжа и ще бъдат върнати по общия ред. А ако говорите за подкрепа на държавни и общински предприятия - търговски предприятия, които имат пари в КТБ - не, няма да има.

- Какви поуки от казуса КТБ трябва да си извлечем, за да не се повтори?

- Трябва да имаме силна надзорна функция на държавните органи. КТБ се случи, защото ръководителите на банката и нейните собственици бяха забравили да спазват законите. КТБ се случи, защото надзорът на БНБ "пропусна" всичко случващо се в банката през годините. А умишлен ли е този "пропуск" или не, това ще го кажат разследващите органи. КТБ се случи, защото ДАНС и финансовото разузнаване отсъстват изобщо и защото дори и частният сектор в лицето на частната одиторска компания не си бе свършил работата. Така че изводите са много сериозни. Трябват някои законови промени, които да гарантират, че това няма да се случи отново. Но също така трябва всеки един от нас - участниците в тези държавни органи, да бъде съвестен, да изпълнява законите и да е отговорен към държавата и обществото за извършеното от него.

- А има ли опасност казусът с КТБ да се случи отново с друга банка?

- Не. Надявам се.

- Какви са прогнозите за ръст на икономиката през 2015 г. и какви са очакваните стойности на инфлацията за догодина?

- За съжаление международните компании, извършващи анализи и прогнози, не предвиждат много добра тенденция през следващата година. Ръстът ще е между 0,6 и 1%, което не е оптимистична прогноза. За инфлацията прогнозата също е доста ниска. Надявам се поне да нямаме дефлация като през тази година, защото тя е много лоша за икономиката. Затова ръстът на приходите през 2015 г. трябва да се осигурява от сивата икономика чрез ефективна работа на приходната агенция.