Трябва ни стабилност и то на всяка цена. Ако нещо няма цена, това е стабилността. Това заяви на пресконференция председателят на ГЕРБ Бойко Борисов. Той призова другите политически партии да направят разчети, да видят реалното състояние на финансите и след изборите всички заедно да търсят начин да спасят държавата. „Финансите на държавата са под всякаква критика – пари няма. Фискалният резерв е 3,8 млрд. лв. Толкова нисък фискален резерв никога не е имало. Януари, след плащането на дълговете, ще изпаднем в ликвидна криза“, подчерта Борисов. По думите му, в предизборните си програми партиите обещават щедро какво ще направят, но за да се случат всички обещани неша, трябват пари. „Искам тези, които гласуват за нас да знаят в какво положение е държавата и колко трудно можем вече да я изведем. Не казвам дори, че е възможно. Мога да гарантирам само, че ще направим опит с всичко, което можем и знаем. Да вържем двата края до края на годината е огромно предизвикателство, а да минем в 2015 – невероятно умение", посочи председателят на ГЕРБ. Борисов бе категоричен, че толкова разпаднала се държава не сме имали в историята на България. „С кой акъл говорят, че ще строят ядрен реактор? Бил най-модерният и най-скъпият в света, а ние сме най-бедната държава в Европа, а не може да се разбере кой е подписал с „Уестингхаус"? Лидерът на БСП Михаил Миков заяви вчера, че служебното правителство е спряло „Южен поток", но аз днес най-накрая видях писмото на Орешарски, с което той спира „Южен поток" по всички дейности и сега ще го сложа в един плик и ще го пратя на Миков", добави Бойко Борисов.

„ДПС нямаше да си тръгне от управлението, ако не знаеше какъв апокалипсис идва. Те никога не са били така добре представени в някое управление толкова, колкото в това. Те знаеха какво ще стане октомври-ноември-декември и затова решиха навреме да си тръгнат. БСП като мандатоносител нямаше да изпуснат шанса Станишев да стане премиер. Те нямаше да се съгласят да напуснат властта, ако не знаеха реалностите и това, което сътвориха", обясни Борисов. Според него, въпросът сега е дали всички политически партии ще имат доблестта да сложат цифрите на масата и да се потърси консенсус. „Длъжен съм да ги предупредя, че ще правим тежки реформи и ще се режат плащания. Няма как да се спази Лисабонския договор с дефицит до 3%. Реално в момента дефицитът е над 4%, за да слезе под 3, трябва да режеш разходи”, категоричен бе Бойко Борисов. Той съобщи, че е възложил на финансовите експерти в ГЕРБ да се напише закон за обединяване на НАП и Митниците. „Омръзна ми да слушам как един камион минал, пък другият не му взел акциза, пък третият не му взел данъците, а четвъртият направил еди-какво си и накрая 1-2 млрд. лева по-малко. Ще се опитаме в тази посока да направим чрез електронно управление, като мине камионът, по всички системи да му се съберат мита, акцизи. Проектът на закона ще е готов до края на август", заяви председателят на ГЕРБ.

Според бившия народен представител от ГЕРБ Менда Стоянова, бюджет 2014 е планиран порочно от правителството на БСП и ДПС, с ясното съзнание за неизпълними приходи и за раздаване на разходи – обосновани и необосновани, и това се доказва от наличието на дефицит в средата на годината. „Изключително разтревожени сме от анализа на служебното правителство за финансовото състояние на държавата. Прогнозите на ГЕРБ няма да се изпълнят, а ситуацията ще се развие в дори по-лош сценарий. Проблемът с неизпълнението на приходите няма как да бъде заобиколен, защото още когато са планирани те, абсолютно съзнателно 1 млрд. лв. са планирани кухи, основно дадени на митницата, която да обере лошото събиране. Зад тези кухи приходи стоят реални разходи, които правителството на БСП и ДПС е направило към средата на годината и които тепърва предстоят да бъдат направени поради това,че са поети ангажименти с договори“, обясни Стоянова. По думите й, голямото притеснение на ГЕРБ е, че проблемът ще възникне от тук нататък с финансирането на тези разходи и на падежите, които стоят пред държавата. „Ние готвим нашата управленска програма. Опитваме се да направим програма не само до края на 2014, но и какво искаме да заложим и да направим през бюджета за 2015 година. Само че от това какво ще е истинското състояние на нещата, а то се очертава изключително апокалиптично, зависи дали програмата ще е за излизане от криза, поредната, в която ни вкара правителството на БСП и тройната коалиция, или ще правим програма за развитие на държавата”, подчерта Менда Стоянова.

„Необходимият нов дълг за първите 5 месеца от сега е над 4,5 млрд. лева, а по консервативни оценки, ако успеем да овладеем в 2015 година рязко нарастващия дефицит, ще възлезе на около 6 млрд. лева. До края на годината, по-скоро до средата на януари, следва да бъдат падежирани 3,7 милиарда лева български ценни книжа, в това число и на 15 януари емисия от щатски долари в левова равностойност 1,6 млрд. лева, по-известна като емисията на Милен Велчев", обясни бившият депутат от ГЕРБ Владислав Горанов. По думите му, ако максимално бързо не се предприемат мерки за гарантиране осигуряването на това финансиране в началото на януари, особено след падежите на 12 и на 15 януари, държавата би могла да се окаже в една много тежка ликвидна криза, без възможност да финансира текущите си разходи. „Като се има предвид новия дефицит, който се очаква да надхвърли 1,2 млрд. лева, тъй като към края на август планирания в Закона за бюджета дефицит ще бъде надхвърлен и ще бъде над 1,5 млрд. лева по отчет, като се има предвид финансовата помощ, която държавата реализира за подпомагане на ликвидната криза в банковата система и евентуално необходимостта на държавата да участва в план за изплащане на гарантирани вложения, необходимият нов дълг за първите 5 месеца от сега е над 4,5 млрд. лева, а до края на 2015 година, по консервативни оценки, ако успеем да овладеем в 2015 година, рязко нарастващия дефицит, ще възлезе на около 6 млрд. лв. ГЕРБ от сега алармира за тези проблеми, за да не стане като през 2009 година, когато предходните управляващи от Тройната коалиция са повтаряли, че са оставили 7млрд. лева фискален резерв, а едно следващо правителство през целия си мандат се е оправдавало за евентуални финансови благополучия и рестриктивни мерки“, заяви Горанов. Според него необходимостта от нов дълг по консервативни оценки е 4,5 млрд. лева в следващите пет месеца, а до края на 2015 г. е 6 млрд. лева до края на 2015 година, като това включва в себе си буферите, евентуално на правителството за ликвидни проблеми в банковата система и окончателно решаване на казуса с КТБ.

„Приключваме този програмен период с риск да загубим 2,5 млрд. лева, с разкопани градове и почти фалирали общини, с почти фалирали строители и строителен бранш, който няма възможност да разплаща. Строежите почти навсякъде са спрени. Ще изгубим и този строителен сезон и няма да можем да възстановим тези средства“, заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството от кабинета на ГЕРБ и депутат от партията в 42-то Народно събрание Лиляна Павлова. Тя припомни, че има две спрени Оперативни програми – „Околна среда" и „Регионално развитие”, а по оперативна програма „Развитие на селските райони" въпреки обещанията през май-юни-юли да бъде отблокирана, тенденцията върви към зимата". „Никой не се опитва да реши проблемите по ОП „Регионално развитие". Де факто имаме спрени пари по три оперативни програми, по които не само са спрени разплащанията към бенефициенти, а поради съмнения за лоши практики при избора на проекти, подкрепата за малки и средни предприятия, която беше над 600 млн. лева не отиде при тях", допълни Павлова и подчерта, че именно помощта за малкия и среден бизнес е била тема, с която предишните управляващи са се гордеели. „Общата сума по тези оперативни програми, която България ако не разплати до края на годината, ще загуби безвъзвратно е 1,7 млрд. лева. Паралелно с тези програми по ОП „Регионално развитие " трябва да се платят още 780 млн. лева. Новият програмен период не започна тази година и тя беше нулева за България", категорична бе Лиляна Павлова и обясни, че ако по новите програми няма възможност да получим големи аванси, няма да може и през 2015 година да започне разплащането с изпълнителите. Павлова допълни, че в последните дни от кабинета „Орешарски” в Агенция „Пътна инфраструктура" са определени финансово необезпечени търгове за около 700 млн. лева, като за сметка на това средствата за зимно поддържане са на минимума и няма възможност да се осигури и разплати зимно поддържане за тази година и отново всичко се прехвърля за 2015 година.

Бившият народен представител от ГЕРБ и министър на транспорта в правителството на Бойко Борисов Ивайло Московски заяви, че ловко манипулираните лъжливи тези от правителството на Пламен Орешарски за стабилизирането на ситуацията в българските железници излизат наяве и цифрите са ужасяващи. „Дружеството, което не може да бъде подпомагано от държавата и работи на пазарен принцип, а именно БДЖ "Товарни превози", беше спряна приватизацията му от този кабинет. На полугодието то е на около 8 млн. лева загуба, което означава, че при същото темпо в края на годината ще е на 15 млн. лева загуба. От сега може да го запишете, че е фалирало, т.е. вече и стъпка чрез приватизация много трудно би облекчило по някакъв начин ситуацията там", предупреди Московски. По думите му, политиката на бившите управляващи за откриване на нови места е популистка. „Още при обсъждането на бюджета за настоящата година от ГЕРБ изразихме многократно рисковете, които крие Бюджет 2014. Именно там ние казахме, че 240 млн. лева липсват, осигурени от бюджета, за съфинансиране на основните проекти по железопътната инфраструктура. Те продължават да липсват и към днешна дата, като ще продължат да липсват и към съставянето на новия бюджет", посочи Ивайло Московски. Той заяви, че в момента в сектор "Транспорт" и особено в сектор "Железници" положението е трагично и хората трябва да знаят, че от тук нататък следват тежки и непопулярни мерки, които биха могли да стабилизират ситуацията.