Пресцентърът на ПП ГЕРБ Сливен продължава с представянето на кандидат-депутатите от листата на ПП ГЕРБ за национален парламент. Диан Червенкондев е втори поред в листата на партията. Той е директор на ОББ АД клон Сливен. Лицензиран от Агенцията по приватизация на Република България експерт-оценител на дълготрайни материални активи.

- Какъв е мотивът ви да влезете в политиката?

- Аз съм банкер и финансист. Мое убеждение е, че държавата трябва да се управлява като банка. България не е бедна, просто парите трябва да се управляват по-компетентно. Всеки лев да се води на отчет, къде се разходва и какъв приход носи на обществото. Трябва да се поставят ясни цели с ясни разчети на бюджета и да се гонят конкретни резултати.

Като ръководител на една от най-големите банки в Сливенски регион, съм се доказал като специалист и съм постигнал много. Всичко това дължа на нашия град и на всички хора, които са ме подкрепяли и с които сме работили през годините. Още съм млад и докато имам тази енергия, ще направя най-доброто, на което съм способен, за града, за областта и нейните граждани.

За мен политиката е кауза, да променим страната към по-добро. Някой трябва да изпълни тази задача, а моментното статукво на управление очевидно нямат желание за промяна и развитие. Докато ГЕРБ не е във властта, вероятността да се размразят европейските фондове е нищожна или много отдалечена във времето. А днес, в условията на криза, българските производители от селското стопанство и индустрията могат да разчитат само на европейските фондове. За това ГЕРБ - Сливен издигна само професионалисти и специалисти от реалната икономика, от банковия сектор, юристи и лекари, познати имена от Сливен и региона.

- Какво трябва да се подобри в българското законодателство в банковата сфера и финансовата политика?

- За момента сътресенията на световните финансови пазари не се усещат от Българските банки. Това се дължи на ориентацията на финансовата система главно към местния пазар. Процесите на дерегулация, който продължава вече 20 години не може да продължи за в бъдеще, за това е необходима гъвкава политика, която да осигури здрава капиталова база, но и да запази устойчивите темповете на кредитиране на бизнеса.

Опростяване на нормативната база регламентираща цялостната данъчна система с цел по-голяма прозрачност и разбираемост за данъкоплатците. Намаляване на осигурителната тежест до 5%. Намалението на осигуровките ще бъде компенсирано за сметка на ограничаване на неефективните държавни разходи.

Намаляване на бюрократичните спънки, под формата на лицензионни режими, пред бизнеса, за сметка на по-ефективен и стриктен последващ контрол.

Да се ускори процесът на листване на БФБ на големите държавни предприятия. Пример - БДЖ. Така ще се активизира капиталовият пазар. Може да се подобри диалогът с БФБ за временно понижаване на таксите с цел временно съживяване на пазара.

При бързо спадащ пазар може да се мисли за прекратяване на късите продажби и това са мерки, които се практикуват в западноевропейските държави в условията на криза.

- Какво бихте направили конкретно за Сливен?

- Най-полезната стъпка за Сливен е добра и за цялата държава, а именно да се създадат ясни правила за разходване на бюджетни средства, да се премахне корупцията и да се създадат условия за финансова стабилност в условията на криза, като се намали цялостната данъчно осигурителна тежест. Това са стъпките, които ще донесат повече пари в региона и с ниски данъци средствата да останат в гражданите, а не в държавата.

Следваща стъпка е да се възстанови доверието към България от страна на европейските партньори, за да потекат отново средствата от европейските фондове. Те са основна защита срещу кризата и глътка въздух за производителите в Сливен и региона. Сливен може да усвоява много голяма част от европарите. Тук има стабилни производители, който могат да създадат повече работни места, ако бъдат подпомогнати от държавата.

Втора стъпка за подобряване на положението в региона е отговорни политици в парламента и правителството да увеличат бюджетните средства за Сливен поне с още 10-15%. Днес област Сливен разполага само с около 70 млн. лв. за близо 207 000 души.

Има одобрени проекти по европейските програми като този за подобряване на водния цикъл на град Сливен по програма ИСПА, за над 25 млн. евро., които са спрени предизборно, което допълнително утежнява ситуацията в строителството в момент на икономическа криза.